|
Председателят на АGBU г-н Бердж Сетракян поставя въпроси във връзка с протоколите относно процеса на нормализация на отношенията между Армения и Турция.
На 16-ти октомври 2009г. председателят на АGBU г-н Бердж Сетракян и членовете на централния борд на директорите на АGBU присъстваха на специален форум на АGBU в Пасадена, Калифорния. Участници бяха и ръководители на управителни органи и комитети на АGBU в южна Калифорния. На местните арменски американци беше предоставена възможност да поставят въпроси относно позицията на АGBU в подкрепа на протоколите относно Процеса на нормализация на отношенията между Армения и Турция.
АGBU бе сред първите организации, която изрази становище в подкрепа на процеса на нормализация между Армения и Турция. Също така беше една от петте подписали съвместното изявление в подкрепа на процеса. Защо АGBU разшири подкрепата си по отношение инициативата на Арменското правителство?
Бердж Сетракян: Във връзка с процеса на нормализиране на отношенията между Армения и Турция и отварянето на границите, вярваме, че президентът на Република Армения е проявил силни качества на лидер и реалистично разбиране на нещата във връзка с регионалната и международна дипломация. Той се прояви като отговорен лидер, предприемайки смела и в известен смисъл трудна крачка напред. Ние сме наясно, че ангажирането в този процес не беше лесно, тъй като той е огромно предизвикателство за президента и за всички арменци. Вярваме, че за арменските власти е важно да имат доверие, подкрепа и обратна връзка с хората, за да могат да са в състояние да водят преговори от позицията на силата и да могат да посрещат всякакви трудности. Това ще бъде дълго и мъчително като процес, който ще включи в себе си труден избор, дипломатически маневри, който арменците ще трябва да разберат, за да могат да се продължат напред. И въпреки че крайният резултат все още е неизвестен, инициативата и опитът да се разрешат тези въпроси заслужават действително усилие. Ние трябва да помним миналото и да се борим реалистично за нашите права, гледайки напред към изграждането на едно силно бъдеще.
Как оценявате посещението на президента на РА в общностите на диаспората и не мислите ли, че този въпрос е причина за разделение между нашите хора и заплашва да откъсне Армения от диаспората?
Бердж Сетракян: Скорошното посещение на президента на Армения в основните общности и организации на диаспората предостави възможност за една честна и понякога разгорещена размяна на гледни точки от различни клонове на арменската диаспора. В заключение, вярваме, че президентът Саркисян ще прецени всички аргументи и отношения и ще вземе решение за курс на действие, който ще отразява най-добре интереса на Армения и на арменците. От перспективите, изразени по отношение на инициативата за нормализиране на отношенията между Армения и Турция стана ясно, че арменската диаспора, дотолкова, доколкото нейното мнение относно статуквото се има предвид, не е монолитно общество и не е възможно да бъде принудена да действа като такова. Необходимо е да се направи разлика между различията, засягащи процедурни въпроси и позициите по отношение на даден принцип. Всички различия в подхода към настоящите въпроси трябва да бъдат уважавани и това не означава непременно разрив там, където няма единодушие, засягащо крайния резултат. Ние, например, сме заели една прагматична позиция и вярваме, че в тази ера на глобална политика, е по-реалистично да се опитваме да преследваме нашите истински нужди посредством дипломация и преки преговори със съседните държави, отколкото посредством други средства, което до сега, за почти век, не е дало конкретни положителни резултати.
Споменахте, че протоколите все още не установяват предварителни условия, те налагат предопределени стъпки, очертавайки процеса на отваряне на границите и нормализиране на двустранните отношения. Не усещате ли, че най-малко 3 точки от тях съдържат в себе си възможни отстъпки по отношение на геноцида, арменските териториални претенции на Турция и течащите в момента преговори във връзка със статута на Карабах?
Бердж Сетракян: Всички разбираме, че протоколите, регулиращи процеса на нормализиране на отношенията, са резултат от продължителни преговори, включващи Армения, Турция и други държави, които имат дял относно гео-политическото развитие на региона. Настоящите документи не са идеални и трябва да бъдат разглеждани като един възможен компромис, постигнат между различните страни. Това, което те означават, преди всичко днес е, фактът, че те налагат на Турция задължението да отвори границите си и да следва развитието на нормалните политически отношения между двете страни, преди каквито и да било бъдещи стъпки.
Ние знаем, че Турция е държава, извършила геноцид над Арменците и продължително и систематично е отричала това през последните 100 години. Тя е провеждала враждебна политика по отношение на арменците и на Армения. През последните 15 години, посредством затварянето на границите, е упражнявала натиск върху република Армения, за да я принуди да изостави преследването на въпроса за признаването на геноцида, а така също и за независимостта и само-определянето на Карабах. Не се съмняваме, че когато има развитие на отношенията, в съответствие с разпоредбите на протокола, Турция ще се опита непрекъснато да налага своя собствен дневен ред по отношение на настоящите въпроси. Изправени пред тази възможност обаче, решението е не отказ да се преговаря и изолация на Армения, а по-скоро подкрепа на диалога, като една съвременна цивилизована нация, която осъществява дипломатическото познание и използва съотношението на международните сили, които имат участие в крайния резултат.
Нееднократно беше потвърдено от президента на Аpмeния и главните нации посредници, че процеса на нормализиране на отношенията с Турция не е обусловен от процеса на определяне статута на Карабах. Този процес няма негативно отношение по отношение на неговата независимост, сигурност и правото на само-определяне. Хората в Карабах и Армения са се борили сериозно и техните лидери при никакви обстоятелства няма да жертват техните териториални права и тяхната претенция за само-определяне. Доколкото се засяга въпросът за признаването на геноцида, ако турският парламент ратифицира протоколите, Турция ще бъде принудена наистина да се изправи пред съществуването на въпроса за геноцида, след като го е игнорирала и се е опитвала да го изопачава през последните 100 години. В последния анализ във връзка с геноцида, процесът, който може да накара турския народ да разбере, изследва и признае историческата реалност на геноцида и последващите репарации, е в еднаква степен, ако не и по-важен отколкото признаването от страна на другите държави.
Комисията, за която става дума, ще учреди форум, който двете страни ще могат да споделят и която и да е от тях ще може да си излезе от него, ако не се постигне справедливо и честно решение за признаване на геноцида. Въпросът за съществуващите граници е определен от международна общност от нации и Армения е изправена пред реалността да е признала тези граници посредством членството си в ООН или ОНД. И отново да кажем, Армения няма да бъде в състояние да повлияе на решението на въпроса за териториалните претенции или юридическите граници ако се изолира от международната дипломатическа сцена. Като напълно легитимна държава, чрез участието си в преговори и подпомагане на диалога в защита на нейните претенции, Армения ще преследва нейните исторически права. Обединението на силите на всички арменци в тази процес ще бъде по-продуктивно, отколкото една позиция на презрение.
Един договор не може да бъде перфектен документ. Той се явява резултат от преговори между страни, преследващи съответните си интереси. Бих искал отново да подчертая, че в тази епоха на глобализация, Армения не може да се изолира. Това би довело да възможна дезинтеграция. Посредством самоувереност, изграждане на стабилни юридически и икономически структури за независима и демократична автономия и отварянето на допълнителни поле за дейности в икономиката на свободния пазар, Армения ще може да се изправи лице в лице с предизвикателствата на нашето време. Армения не може да пренебрегне важността на въвличането на Русия, САЩ, Франция и другите сили в този процес-сили, които дълго време са подкрепяли Армения и нейните интереси. Това са преговори, които всички страни са одобрили, като е изключително неблагоразумно от страна на Армения да не участва и да откаже да бъде част от този процес.
Защо АGBU, еднa не-политическа организация, избира да бъде ангажирана с този въпрос, който бива възприеман като политически?
Бердж Сетракян: Общоарменският благотворителен съюз е не-политическа организация на всички арменци. По своята природа, въпросите от арменски национален интерес като оцеляването и сигурността на нашите хора, развитието и просперитета на Армения и запазването на нашето наследство и идентичност заедно с всичко, което следва от това, са били в ядрото на нашето съществуване и мисия.
По време на своята история, политиката на АGBU и нейните дейности задължително са включвали гражданско-политически ангажимент. Общоарменският благотворителен съюз е бил средство при натиск за осъществяването на много арменски претенции по време на международни политически преговори като последица от първата световна война и по времето на първата Арменска република. Богхос Нубар Паша е бил начело на арменската национална делегация на парижката конференция за мир през 1919 г. По-късно, по време на съветския период, АGBU е поддържал в качеството си на арменска организация на диаспората представителен офис в Армения и неин представител е станал жертва на режима. Въпреки това Нубар е предприел големи проекти в Армения, включително изграждането на големи медицински и образователни центрове в Ереван и изграждането на амбициозен план за град Нубарашен, неуморно преодолявайки оперативните и политически предизвикателства пред неговото изграждане.
Години по-късно Галуст Гюлбенкян, тогава президент на АGBU, послужи като инструмент в преговорите с представители на френския мандат в Ливан и Сирия за учредяването на една постоянна база за арменските бежанци, включително изграждането на Бурдж Хамуд, Айнджар и много други арменски квартали.
По време на председателството на Аршаг Карагеозян, през 1946г. при трудни политически обстоятелства, АGBU финансира репатрирането на повече от 100 000 арменци в Армения. Това беше огромно политическо усилие с историческо влияние върху бъдещето на нашия народ. По-късно предвидливостта на Алекс Манугян да продължи подкрепата на АGBU за нашата родина през несигурните години на студената война, изграждаше инфраструктура на Армения, която да я направи по-силна посредством нейната независимост, докато в същото време запазваше и подкрепяше арменската идентичност и наследство в диаспората. По време на председателството на Луис Манугян Симон, АГБУ беше една от първите организации, която предостави помощ на Армения след катастрофалното земетресение през 1988 г. Тези усилия помогнаха за поддържането на нашата културна и религиозна инфраструктура и засили новата независима Република Армения. По-нататък организацията разшири своята подкрепа и за Карабах в неговата борба за независимост и самоопределяне.
АGBU продължава да играе важна роля в Европа чрез развиване на познанието за историческите права на арменците в Република Нагорни Карабах чрез сътрудничество с организации за научно изследване и международни политически форуми. При тези обстоятелства не е необичайно, че дълг на АGBU е да говори ясно и открито и да изразява своята гледна точка за Арменско-Турските протоколи.
|
